2.05.2013 г., 8:01

Меко слънце

551 0 5

Тук, до мекото слънце –

любовта закъсняла!

Те на рафта са зрънце

от вселената цяла.

 

Аз чета светлината

абажурено мека

и съзирам вината

в тази щедра пътека.

 

Все натам ме насочва

в една девствена нива

с благодатната почва

и росата ú жива.

 

Класовете ме мамят,

а пък бурен ме спира.

Зайци пухени лягат

на открита квартира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Поздравления за пухените зайци !
  • Ех, че хубаво, Рудин!
    Прокрадва се нежна тъга.

    Любовта не закъснява никога.
    Тя иде, щом открехнеш и вратата,
    и тиха е, като молитва,
    и като огъня е жива.
    Понякога е, като полъха на вятър.
    Понякога е дим отлитнал през комина.
    Понякога е гръм небе на две прорязал,
    но е дъга край тебе щом намина.
  • !!!
  • Харесах! Ретмечно и напевно!Поздравление, rudin!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...