rudin (Иван Христов)
865 1445
2.05.2013 г., 8:01 ч.

Меко слънце 

  Поезия » Друга
364 0 5

Тук, до мекото слънце –

любовта закъсняла!

Те на рафта са зрънце

от вселената цяла.

 

Аз чета светлината

абажурено мека

и съзирам вината

в тази щедра пътека.

 

Все натам ме насочва

в една девствена нива

с благодатната почва

и росата ú жива.

 

Класовете ме мамят,

а пък бурен ме спира.

Зайци пухени лягат

на открита квартира.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления!
  • Поздравления за пухените зайци !
  • Ех, че хубаво, Рудин!
    Прокрадва се нежна тъга.

    Любовта не закъснява никога.
    Тя иде, щом открехнеш и вратата,
    и тиха е, като молитва,
    и като огъня е жива.
    Понякога е, като полъха на вятър.
    Понякога е дим отлитнал през комина.
    Понякога е гръм небе на две прорязал,
    но е дъга край тебе щом намина.
  • !!!
  • Харесах! Ретмечно и напевно!Поздравление, rudin!
Предложения
: ??:??