Меко слънце

Poetry » Other

546 0 5

Тук, до мекото слънце –

любовта закъсняла!

Те на рафта са зрънце

от вселената цяла.

Аз чета светлината

абажурено мека

и съзирам вината

в тази щедра пътека.

Все натам ме насочва

в една девствена нива

с благодатната почва

и росата ú жива.

Класовете ме мамят,

а пък бурен ме спира.

Зайци пухени лягат

на открита квартира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vilflovers (Виолета Минчева)

Поздравления!

2013-05-02T19:40:03+03:00
vyatur13 (Елена)

Поздравления за пухените зайци !

2013-05-02T17:33:25+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Ех, че хубаво, Рудин!
Прокрадва се нежна тъга.

Любовта не закъснява никога.
Тя иде, щом открехнеш и вратата,
и тиха е, като молитва,
и като огъня е жива.
Понякога е, като полъха на вятър.
Понякога е дим отлитнал през комина.
Понякога е гръм небе на две прорязал,
но е дъга край тебе щом намина.

2013-05-02T13:13:59+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2013-05-02T11:43:17+03:00
koli4a (Никола Апостолов)

Харесах! Ретмечно и напевно!Поздравление, rudin!

2013-05-02T09:19:51+03:00