24 nov 2015, 22:03

Меланхолия

602 0 1

Нищо не искам - останах на края на пътя,

нищо не чакам - душата в себе си те скъта.

Да забравя... Да, това е, което искам,

да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.

Днес валеше - бледи перли пустота,

небето плачеше за отлитащата красота.

Останах да се взирам в заспалата малка душа,

изгубена сред страници извечна тъга,

очите ми затворени бяха,

прибрах изморени криле под ничия стряха...

 

24.11.2015

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Teddy Daniel K. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...