Меланхолия
600
0
1
Нищо не искам - останах на края на пътя,
нищо не чакам - душата в себе си те скъта.
Да забравя... Да, това е, което искам,
да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.
Днес валеше - бледи перли пустота,
небето плачеше за отлитащата красота.
Останах да се взирам в заспалата малка душа,
изгубена сред страници извечна тъга,
очите ми затворени бяха,
прибрах изморени криле под ничия стряха...
24.11.2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teddy Daniel K. Всички права запазени
