24.11.2015 г., 22:03

Меланхолия

604 0 1

Нищо не искам - останах на края на пътя,

нищо не чакам - душата в себе си те скъта.

Да забравя... Да, това е, което искам,

да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.

Днес валеше - бледи перли пустота,

небето плачеше за отлитащата красота.

Останах да се взирам в заспалата малка душа,

изгубена сред страници извечна тъга,

очите ми затворени бяха,

прибрах изморени криле под ничия стряха...

 

24.11.2015

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...