Нищо не искам - останах на края на пътя,

нищо не чакам - душата в себе си те скъта.

Да забравя... Да, това е, което искам,

да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.

Днес валеше - бледи перли пустота,

небето плачеше за отлитащата красота.

Останах да се взирам в заспалата малка душа,

изгубена сред страници извечна тъга,

очите ми затворени бяха,

прибрах изморени криле под ничия стряха...

24.11.2015