24 нояб. 2015 г., 22:03

Меланхолия

611 0 1

Нищо не искам - останах на края на пътя,

нищо не чакам - душата в себе си те скъта.

Да забравя... Да, това е, което искам,

да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.

Днес валеше - бледи перли пустота,

небето плачеше за отлитащата красота.

Останах да се взирам в заспалата малка душа,

изгубена сред страници извечна тъга,

очите ми затворени бяха,

прибрах изморени криле под ничия стряха...

 

24.11.2015

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....