27 nov 2021, 3:45

Меланхолия

682 1 0

Славей на дърво от черешов лист,

пее той за красотата, която аз не сетих...

И като един вечен, недоволстващ алтруист,

като храна за неговата емоция се преоткрих.

 

Може би тогаз ще съм мъничко полезен

за битието на нечие Съществуване,

докато в рамките на егоизма ми ненагледен

остана един самотен, безграничен пилигрим.

 

Хора мижитурки, малък свят,

въпреки всичко изпълнен с прелест...

Макар и прекрасен, печален е живота,

eдна сладка, слабоалкохолна меланхолия...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Victor Savchev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...