27.11.2021 г., 3:45

Меланхолия

688 1 0

Славей на дърво от черешов лист,

пее той за красотата, която аз не сетих...

И като един вечен, недоволстващ алтруист,

като храна за неговата емоция се преоткрих.

 

Може би тогаз ще съм мъничко полезен

за битието на нечие Съществуване,

докато в рамките на егоизма ми ненагледен

остана един самотен, безграничен пилигрим.

 

Хора мижитурки, малък свят,

въпреки всичко изпълнен с прелест...

Макар и прекрасен, печален е живота,

eдна сладка, слабоалкохолна меланхолия...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Victor Savchev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...