Славей на дърво от черешов лист,

пее той за красотата, която аз не сетих...

И като един вечен, недоволстващ алтруист,

като храна за неговата емоция се преоткрих.

Може би тогаз ще съм мъничко полезен

за битието на нечие Съществуване,

докато в рамките на егоизма ми ненагледен

остана един самотен, безграничен пилигрим.

Хора мижитурки, малък свят,

въпреки всичко изпълнен с прелест...

Макар и прекрасен, печален е живота,

eдна сладка, слабоалкохолна меланхолия...