19 nov 2009, 23:36

Мелодично

  Poesía » Otra
678 0 1

Душата ми се пълни с нежни звуци,

кънти във мен безгласната китара,

а въздухът се движи мелодично -

попива в мене и изгарям.

 

 

Изгарям, но в сърцето ми остава

опънатата струна да трепти

и спомен тих със образ на китара

обгръща ме със полъх на мечти.

 

 

В очите ми личат следи от песен,

във пръстите ми нотите не спят,

подреждат се във стих небесен -

в палитра от емоции и страст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...