Душата ми се пълни с нежни звуци,
кънти във мен безгласната китара,
а въздухът се движи мелодично -
попива в мене и изгарям.
Изгарям, но в сърцето ми остава
опънатата струна да трепти
и спомен тих със образ на китара
обгръща ме със полъх на мечти.
В очите ми личат следи от песен,
във пръстите ми нотите не спят,
подреждат се във стих небесен -
в палитра от емоции и страст.
© Радосвета Петрова All rights reserved.