18 dic 2020, 22:14  

Мелодия

  Poesía
704 1 4

Капчици от дъжд 
задъхано целуват  
изстудените стъкла.   
Танго от огън  
се разгаря между  
думи и многоточия. 

 

Пеперудите поглъщат 

последния отблясък

на свещта. 
Очите ми,  
потънали сред тихите  
мечтани новолуния.    

 

И вятърът задухва -  
страстният любовник  
на нощта. 
Пеперудите - хербарий,  
Свещта... 
без никаква искра.  


И дочувам вой на вълци...  
Нямам одеяло, 
нито светлина...  
Отивам до камината -  
напразно!  
Само прах от пепелта...

 

Но след полунощ от кътче 
тайно, мелодия докосна 
заледените ми сетива.  
Като късен гост премръзнал 
я стоплих със червено 
вино и храна... 

 

А тя усмихната и благодарна, 
подари ми
клечици  кибрит.  
Запалихме камината,  
а с нея и надеждата  
за бъдещите дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есенен блян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...