18 дек. 2020 г., 22:14  

Мелодия 

  Поэзия
457 1 4

Капчици от дъжд 
задъхано целуват  
изстудените стъкла.   
Танго от огън  
се разгаря между  
думи и многоточия. 

 

Пеперудите поглъщат 

последния отблясък

на свещта. 
Очите ми,  
потънали сред тихите  
мечтани новолуния.    

 

И вятърът задухва -  
страстният любовник  
на нощта. 
Пеперудите - хербарий,  
Свещта... 
без никаква искра.  


И дочувам вой на вълци...  
Нямам одеяло, 
нито светлина...  
Отивам до камината -  
напразно!  
Само прах от пепелта...

 

Но след полунощ от кътче 
тайно, мелодия докосна 
заледените ми сетива.  
Като късен гост премръзнал 
я стоплих със червено 
вино и храна... 

 

А тя усмихната и благодарна, 
подари ми
клечици  кибрит.  
Запалихме камината,  
а с нея и надеждата  
за бъдещите дни.

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??