Мелодия
Капчици от дъжд
задъхано целуват
изстудените стъкла.
Танго от огън
се разгаря между
думи и многоточия.
Пеперудите поглъщат
последния отблясък
на свещта.
Очите ми,
потънали сред тихите
мечтани новолуния.
И вятърът задухва -
страстният любовник
на нощта.
Пеперудите - хербарий,
Свещта...
без никаква искра.
И дочувам вой на вълци...
Нямам одеяло,
нито светлина...
Отивам до камината -
напразно!
Само прах от пепелта...
Но след полунощ от кътче
тайно, мелодия докосна
заледените ми сетива.
Като късен гост премръзнал
я стоплих със червено
вино и храна...
А тя усмихната и благодарна,
подари ми
клечици кибрит.
Запалихме камината,
а с нея и надеждата
за бъдещите дни.
© Есенен блян All rights reserved.
