14 ene 2009, 20:09

Мелодия...

  Poesía » Otra
650 0 1

                                    Отново онази стара,

                                    изтъркана, скучна,

                                   омръзнала на душата (до болка) песен...

                                    На сцената на Живота.

                                    Сценарият написан е тъй, богато и широко...

                                    На амбалажна хартия с химикал  евтин.

                                    (ако въобще има някакво значение?)                                    

                                    И ролята, която разиграва днес...

                                    С усмивка фалшива,  уличният  пес.

                                    Е, само началото на мелодия,

                                    родена в сърцето...

                                   

                                   

                                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петко Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...