14 янв. 2009 г., 20:09

Мелодия...

642 0 1

                                    Отново онази стара,

                                    изтъркана, скучна,

                                   омръзнала на душата (до болка) песен...

                                    На сцената на Живота.

                                    Сценарият написан е тъй, богато и широко...

                                    На амбалажна хартия с химикал  евтин.

                                    (ако въобще има някакво значение?)                                    

                                    И ролята, която разиграва днес...

                                    С усмивка фалшива,  уличният  пес.

                                    Е, само началото на мелодия,

                                    родена в сърцето...

                                   

                                   

                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...