kriskata94 (Криси) kriskata94 (Криси)
59
8 oct 2011, 22:51

Мелодия на любовта

1.1K 0 2

Тъмно беше, ала все така красиво,

изпълващо ума ми с пъстрота.

Звуците се лееха игриво...

стоях заслушана в мелодията на нощта.

 

Бе опустошителна и дива,

плашещо напомняща ми лудостта.

Бе нежна, толкова красива...

макар запълнена от самота.

 

Вятърът нашепваше ми думи,

гледах те изпаднала във транс.

Защо ли тъй подскачащите струни

напомняха ми сякаш танц?

 

Тъмно беше, ала все така красиво,

изпълващо ума ми с пъстрота.

Сърцето ми, отново живо,

откри във тебе любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0