Oct 8, 2011, 10:51 PM

Мелодия на любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Тъмно беше, ала все така красиво,

изпълващо ума ми с пъстрота.

Звуците се лееха игриво...

стоях заслушана в мелодията на нощта.

 

Бе опустошителна и дива,

плашещо напомняща ми лудостта.

Бе нежна, толкова красива...

макар запълнена от самота.

 

Вятърът нашепваше ми думи,

гледах те изпаднала във транс.

Защо ли тъй подскачащите струни

напомняха ми сякаш танц?

 

Тъмно беше, ала все така красиво,

изпълващо ума ми с пъстрота.

Сърцето ми, отново живо,

откри във тебе любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...