Oct 8, 2011, 10:51 PM

Мелодия на любовта

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Тъмно беше, ала все така красиво,

изпълващо ума ми с пъстрота.

Звуците се лееха игриво...

стоях заслушана в мелодията на нощта.

 

Бе опустошителна и дива,

плашещо напомняща ми лудостта.

Бе нежна, толкова красива...

макар запълнена от самота.

 

Вятърът нашепваше ми думи,

гледах те изпаднала във транс.

Защо ли тъй подскачащите струни

напомняха ми сякаш танц?

 

Тъмно беше, ала все така красиво,

изпълващо ума ми с пъстрота.

Сърцето ми, отново живо,

откри във тебе любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....