Мелодия на любовта
Тъмно беше, ала все така красиво,
изпълващо ума ми с пъстрота.
Звуците се лееха игриво...
стоях заслушана в мелодията на нощта.
Бе опустошителна и дива,
плашещо напомняща ми лудостта.
Бе нежна, толкова красива...
макар запълнена от самота.
Вятърът нашепваше ми думи,
гледах те изпаднала във транс.
Защо ли тъй подскачащите струни
напомняха ми сякаш танц?
Тъмно беше, ала все така красиво,
изпълващо ума ми с пъстрота.
Сърцето ми, отново живо,
откри във тебе любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
