Мелодия Опус 1

Poesía » Otra

1.2K 0 2

По пладне,

съдбовно главоного,

пълзеше странно

през копнежите на липсващ цвят.

Затвори камъкът дъха си,

прилегнаха шарките на листата,

а песъчинките разчертаваха пясъка,

непоправимо.

Запомни ме,

когато по пладне,

копнежите на липсващ цвят

се превърнат в душа на ангел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ниана (Нина Сименова)

Запомни ме,
когато по пладне,
копнежите на липсващ цвят
се превърнат в душа на ангел!

2014-12-18T16:09:14+02:00
Anita765 (Ани Монева)

!!!

2014-07-16T20:47:47+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0