Мелодия Опус 1

9 июл. 2014 г., 23:00

Поэзия » Другая

838 0 2

По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си,
прилегнаха шарките на листата,
а песъчинките разчертаваха пясъка,
непоправимо.
Запомни ме,
когато по пладне,
копнежите на липсващ цвят
се превърнат в душа на ангел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мелодия Опус 1

Искате да прочетете повече?

Предложения