По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си,
прилегнаха шарките на листата,
а песъчинките разчертаваха пясъка,
непоправимо.
Запомни ме,
когато по пладне,
копнежите на липсващ цвят
се превърнат в душа на ангел!
© Георги Динински Все права защищены
когато по пладне,
копнежите на липсващ цвят
се превърнат в душа на ангел!