Jul 9, 2014, 11:00 PM

Мелодия Опус 1 

  Poetry » Other
782 0 2

По пладне,

съдбовно главоного,

пълзеше странно

през копнежите на липсващ цвят.

Затвори камъкът дъха си,

прилегнаха шарките на листата,

а песъчинките разчертаваха пясъка,

непоправимо.

Запомни ме,

когато по пладне,

копнежите на липсващ цвят

се превърнат в душа на ангел!

© Георги Динински All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??