9.07.2014 г., 23:00 ч.

Мелодия Опус 1 

  Поезия » Друга
684 0 2

По пладне,

съдбовно главоного,

пълзеше странно

през копнежите на липсващ цвят.

Затвори камъкът дъха си,

прилегнаха шарките на листата,

а песъчинките разчертаваха пясъка,

непоправимо.

Запомни ме,

когато по пладне,

копнежите на липсващ цвят

се превърнат в душа на ангел!

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??