Phenya (Дени)
18 20
19 sept 2006, 22:22

Memento 

  Poesía
897 0 7

 

                                                на тъжния принц

 

Дори когато си забравил

как трудно будеше те сутрин тя,

закуската, кафето как си правил,

как липсвахте си адски през деня,

 

Как вечер с чаши бяло вино

обичахте да бъдете сами в нощта,

нирвана вярвахте в света че има,

че в нея потопени сте сега,

 

Как само със дъха си тя те пари

и само с твоя дъх ти можеш да я упоиш,

и въпреки забраните цигари

как пушеше когато си решиш,

 

Как тя за тебе беше слънце,

а ти за нея - можеби света

и как завърши всичко, как ти

превърна в лед онази топлина...

 

Не си реален. Затова отивай!

Широк пред теб светът ти те зове!

Недей да плачеш и недей унива –

момичета безброи, но пък едно море!

 

Ала когато денем мисълта ти носи

за нея спомена красив, магичен,

за топлите очи, крачета боси,

за този смях смутено- истеричен

 

Или когато падне тихо мракът,

когато мислите за нея връхлетят,

сълзите ти когато не дочакат

мигът потаен, за да се родят

 

Дори когато сам си лягаш

усещаш липсата на тази топлина,

която тя дари ти. Но забравяш

че ти остави я сама!

 

Сега е късно. Тя си заминава.

И можеби не ще я видиш вече.

И ако тези думи подкосяват

краката ти, а ти си тъй далече

 

Не я забравяй. Тя ще те помни.

Ще пази спомена красив в ръце,

когато и ръцете уморят се,

ще го зазида в своето сърце!

 

© Дени Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ето това е моят принц...или поне беше.
  • Сърцето ми открадна ти, в мига когато попадна в моите очи.
    Ти си всеки божи ден бе вътре в мен.
    Грешка може би направих аз,
    и ще се кълня до сетния ми час.

    Сълзите капещи от изтрадалото ми лице,
    не са дори заслужени за твоето сърце.


    Невероятна си. Никакви думи не би могло да опишат какъв човек си.
    А за мен има само една : "глупак"
  • "...сълзите ти когато не дочакат
    мига потаен, за да се родят..."
    Разкошен стих, прелестна лирика!
  • трябва да се прощава, дори разумът да не иска сърцето умее
  • Този стих е много влюбен, въпреки всичко. Умееш да прощаваш...
  • хубаво, тъжно, замислящо. благодаря ти, Дени!
  • Много хубав стих, Дени!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??