Memento vivae*

anonimapokrifoff (Аноним)
73 95

11 mar 2010, 15:00

Poesía

931 0 4

Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва

и тя ли е тайният смисъл на земния път?

Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа

и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.

Напролет дърветата жалят за ланшните листи,

завръщат се птиците в своите стари гнезда.

Пронизва тя всичко с очи, мразовито воднисти,

от нея дели ни невидима крехка межда.

Преди вечността във утробата да ни приеме,

притегля ни мракът с подмолни и меки вълни,

а Бог ни подхвърля троха от небесното време –

след първия писък и краят ни вече кълни.

Под нейната сянка изкачваме своя Голгота:

смъртта – нищо страшно – соленият вкус на живота.

*Помни живота

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.