25 sept 2013, 19:55

Мен

  Poesía » Civil
562 0 3

МЕН

 

                        Ей ти, МЕН, защо така,

                        тъпчиш  моята свобода?

                        Защо безжалостно с пета,

                        мачкаш я, заравяш я в прахта?

 

                        Днес се смееш, весело ти е нали,

                        но знай, че вярата ми не строши,

                        а пък ти, МЕН, едва сега съзря,

                        на истината твърдата ръка.

 

                        На твърдото се мусиш, а, МЕН?

                        И май доста те е страх, нали?

                        Защото истината те убива,

                        дори зад парлаМЕНтарните стени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...