Разплисквам се. След малко ще изчезна.
Та аз съм само локва пълна с кал,
една такава - мътна и мизерна,
не будеща в сърцата капка жал.
Настъпват ме със хиляди обувки
и псуват ме различни гласове,
и гласовете, като жилещи милувки,
отброяват... последните ми часове...
А слънцето отгоре ме огрява
(понякога дори оглежда се във мен...)
изпива ме, като ме изпарява,
най-много да изкарам още ден... ...