Мен никой няма да ме помни

Nov 13, 2020, 10:35 AM

Poetry » Other

5.0 / 11

379 8 21

Разплисквам се. След малко ще изчезна.
Та аз съм само локва пълна с кал,
една такава - мътна и мизерна,
не будеща в сърцата капка жал.
Настъпват ме със хиляди обувки
и псуват ме различни гласове,
и гласовете, като жилещи милувки,
отброяват... последните ми часове...
А слънцето отгоре ме огрява
(понякога дори оглежда се във мен...)
изпива ме, като ме изпарява,
най-много да изкарам още ден... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Утаени шепоти
Into the Storm

Cool shimmering light lingers around. Leaves of the autumn break the sound. (And) Only the whispers ...
Song of Solomon

July’s heat is cruel and wild, a fevered breath, both dark and vile. The earth yawns wide, the chasm...
Don't Lie

Shut up the memories and open the window Grieve with me with open eyes And then leave me alone...! I...

More works »