Мен никой няма да ме помни
Разплисквам се. След малко ще изчезна.
Та аз съм само локва пълна с кал,
една такава - мътна и мизерна,
не будеща в сърцата капка жал.
Настъпват ме със хиляди обувки
и псуват ме различни гласове,
и гласовете, като жилещи милувки,
отброяват... последните ми часове...
А слънцето отгоре ме огрява
(понякога дори оглежда се във мен...)
изпива ме, като ме изпарява,
най-много да изкарам още ден...
Аз съм малка локва, без да искам,
когато стъпите на моето лице,
възможно е да ви оплискам,
но извинявам ви се от сърце.
Простете ми. От утре ще ме няма,
но знам, че пак от нещо ще сте недоволни.
На мястото ми пък ще зейне яма,
но нея псувайте... мен никой няма да ме помни...
20.02.2015.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
