mislitel (Георги Каменов)
997 10213
13.11.2020 г., 10:35 ч.

Мен никой няма да ме помни 

  Поезия » Друга
289 8 21

 

Разплисквам се. След малко ще изчезна.

Та аз съм само локва пълна с кал,

една такава - мътна и мизерна,

не будеща в сърцата капка жал.

 

Настъпват ме със хиляди обувки

и псуват ме различни гласове,

и гласовете, като жилещи милувки,

отброяват... последните ми часове...

 

А слънцето отгоре ме огрява

(понякога дори оглежда се във мен...)

изпива ме, като ме изпарява,

най-много да изкарам още ден...

 

Аз съм малка локва, без да искам,

когато стъпите на моето лице,

възможно е да ви оплискам,

но извинявам ви се от сърце.

 

Простете ми. От утре ще ме няма,

но знам, че пак от нещо ще сте недоволни.

На мястото ми пък ще зейне яма,

но нея псувайте... мен никой няма да ме помни...

 

20.02.2015.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чувствам се невероятно, даже ми избяга Сънчо. Този стих ми е от малкото такива, които сам си ценя, като автор.
    И ето, че получавам пореден коментар, които ми казва, че в случая наистина имам основания за това.
    Благодаря ти сърдечно, Данаиле, за положителната оценка относно творбата.
    Благодаря ти отново, Минко, и за това включване. Наистина думите на всички ви, ме докоснаха!
  • Забелязъл съм, Георги, че ако нещо породи у мен стих, то в това нещо има красота.
  • Страхотна образност, Георги! Поздравления, много ми хареса!
  • Въпреки, че никът си го измислих напълно случайно, наистина обичам да замислям хората, Минко, и когато това се получи, чувствам, че в нещо (макар и мъничко) съм успял.
    А куплетчето ти се докосва до всичко това, което съм вложил в творбата тук, добре прикрито метафорично...
    Благодаря ти за страхотното включване!
  • Че хората не са ли като локва?
    Животът като слънце ни суши.
    Накрая зейва ямата в земята...
    Шепа пръст... и никой не ни помни.
    Замисли ме, Георги 🤫
  • Благодаря сърдечно, Иване.
  • Хубав и замислящ метафоричен стих! Моите поздравления, Георги!
  • Благодаря за чудесния отзив, Дора.
  • Благодаря, Ничка, да, обичам подобни предизвикателства.
  • Интересен стих Гош!
    Да влезнем в ролята на локва е интересен похват на интерпретация!🙊🙊🙊
  • Пепи, много интересно и хубаво се изказа тук.
    Благодаря ти 🌹
  • За големите локвата е гьол, за децата е огледало. Какво следва - че колкото повече растем, толкова повече се заблатачваме...
    Поздрав!
  • Мария, любими ми са тези експерименти, с навлизане в чужд образ.
    Да, Смути, има послание тук.
    Благодаря, дами 🌹
  • Браво! Хареса ми посланието.
  • Много интересно ми беше да прочета как ти разказваш от името на една локва, Жоре. Открих житейска философия в една обобщаваща метафора, за което те поздравявам!😃
  • Много мъдър коментар, адаш, който замисля.
    Румяна, да, многозначително е...
    Веселине, супер послание е и твоето.
    Доколкото за звездичките, нямам никакво обяснение. Нищо не съм правил относно тях, а и не знам, какво се прави.
    Благодаря от сърце и на тримата!
  • Много съдържателно стихо, особено посланието в края. Браво Жоре!!! Ей такива неща харесвам, да боцкат в сърцето. П.П. Ама що "звездичките" за оценка са изключени?
  • Многозначно! Поздравления
  • И мен. Което ми харесва. Защото зная от опит и учене /втората ми диплома от СУ е история/ какво се приписва на някогашните. Настъпването с хиляди обувки е милувка пред последващото газене...Сети се за Нерон, примерно.
    Смислено, хубаво.
  • Таня, толкова красив коментар си ми написала, благодаря ти!
  • Всяко нещо в този живот се е създало не случайно. Като дете много обичах да скачам в ловките. Сега го прави моята внучка. Види ли локвичка и тича към нея. Та, Гоше, локвите са радост за тези с чисти детски души!
Предложения
: ??:??