29 ene 2021, 18:36

Менажерия в Ми минор

1.1K 0 0

Отново стъпвам в забравения ми свят,
напълно погрешка и някакси с надежда.
Той беше със символи и метафори богат,
а хаосът в сърцето му сякаш ме отглежда.

 

Там беше пълно с всякакви същества, 
наполовина създадени, наполовина забравени.
Всичките искаха да знаят своята съдба,
а те бяха просто от мързела ми изядени.

 

Фантазията ми нямаше граници, освен една,
абсолютно неприятна в своята природа.
Всяка блестяща мисъл времето я спря
и заточи я в на въображението имота.

 

Киборги, минотаври, магически елфи,
постоянно напират да ме разпитват.
Кога с тях ще направя метафорично селфи?
Кого ще съществуват и нещо повече ще изпитват?

 

Изпитах съчувствие към моите творения,
заключение във въображението ми с години.
Усетих желанието им да бродят из измерения
напълно неописуеми и неизмерими.

 

Те бяха за мен досущ деца,
макар и често нежелани.
Познавах в детайл техните лица,
а мечтите им бяха вече постлани.

 

В тези светове бях истински господар,
но се оказах безотговорен и жесток.
Бях дал на тези същества ценен дар,
но бях пресушил техния жизнен поток.

 

Някои плуваха в океани от магия,
а други бяха интегрирани с технология.
Някак всичките ми творения търсеха месия 
с абсолютна всемогъща хаотична космология.

 

Обещах им, че ще се завърна
на обетования ден и час,
че искрата изгубена ще им върна
и нов живот ще им дам със захлас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...