29 янв. 2021 г., 18:36

Менажерия в Ми минор

1.1K 0 0

Отново стъпвам в забравения ми свят,
напълно погрешка и някакси с надежда.
Той беше със символи и метафори богат,
а хаосът в сърцето му сякаш ме отглежда.

 

Там беше пълно с всякакви същества, 
наполовина създадени, наполовина забравени.
Всичките искаха да знаят своята съдба,
а те бяха просто от мързела ми изядени.

 

Фантазията ми нямаше граници, освен една,
абсолютно неприятна в своята природа.
Всяка блестяща мисъл времето я спря
и заточи я в на въображението имота.

 

Киборги, минотаври, магически елфи,
постоянно напират да ме разпитват.
Кога с тях ще направя метафорично селфи?
Кого ще съществуват и нещо повече ще изпитват?

 

Изпитах съчувствие към моите творения,
заключение във въображението ми с години.
Усетих желанието им да бродят из измерения
напълно неописуеми и неизмерими.

 

Те бяха за мен досущ деца,
макар и често нежелани.
Познавах в детайл техните лица,
а мечтите им бяха вече постлани.

 

В тези светове бях истински господар,
но се оказах безотговорен и жесток.
Бях дал на тези същества ценен дар,
но бях пресушил техния жизнен поток.

 

Някои плуваха в океани от магия,
а други бяха интегрирани с технология.
Някак всичките ми творения търсеха месия 
с абсолютна всемогъща хаотична космология.

 

Обещах им, че ще се завърна
на обетования ден и час,
че искрата изгубена ще им върна
и нов живот ще им дам със захлас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...