25 dic 2014, 16:41

Месия

  Poesía » Civil
752 0 12
Вест радостна полетя от уста на уста,
Дева Мария дари на света Божествен син,
камбанен звън запя тържествено над гори и поля,
и запали в душите изстрадали огън неугасим,
от който и днес палим бели свещички,
и се прекланяме с благодарност всички,
защото единствен Той е нашето спасение,
на алчния ни егоизъм днес опровержение,
защото Той, разпнатия на кръст наш спасител,
неподвластен на омразата, свят учител,
дари сърцата ни с букет от бели слънца,
да ни сочат верния път в земната суета,
и да помним винаги безсмъртието на кръвта,
обагрила пироните на голготския кръст,
преродила в бял олтар черната тленна пръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ангел!
    Благодаря, Исмаил!
    Много ме зарадвахте!

    Весели празници ви пожелавам и
    щастливо сбъдната 2015 година!
  • Винаги съм се възхищавал на патриотичния ти дух!На човешкото и на добротелта!Винаги си умеела да пресъздаваш по приказен начин твоето виждане за света!Много се радвам че те познавам!Весела нова година!!!
    До нови стрещи!!!
  • Весели празници!
  • Благодаря, Ваня!

    Весели празници ти пожелавам
    и щастливо сбъдната 2015 година!
  • Благодаря, Ана!
    Благодаря, Ваня!
    Много се радвам, че прочетохте и
    коментирахте стиха ми!

    Весели празници и щастливо сбъдната Нова
    година ви пожелавам!Много нови успехи и щастлив
    късмет във всичко и във всички дни!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...