25.12.2014 г., 16:41

Месия

746 0 12
Вест радостна полетя от уста на уста,
Дева Мария дари на света Божествен син,
камбанен звън запя тържествено над гори и поля,
и запали в душите изстрадали огън неугасим,
от който и днес палим бели свещички,
и се прекланяме с благодарност всички,
защото единствен Той е нашето спасение,
на алчния ни егоизъм днес опровержение,
защото Той, разпнатия на кръст наш спасител,
неподвластен на омразата, свят учител,
дари сърцата ни с букет от бели слънца,
да ни сочат верния път в земната суета,
и да помним винаги безсмъртието на кръвта,
обагрила пироните на голготския кръст,
преродила в бял олтар черната тленна пръст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангел!
    Благодаря, Исмаил!
    Много ме зарадвахте!

    Весели празници ви пожелавам и
    щастливо сбъдната 2015 година!
  • Винаги съм се възхищавал на патриотичния ти дух!На човешкото и на добротелта!Винаги си умеела да пресъздаваш по приказен начин твоето виждане за света!Много се радвам че те познавам!Весела нова година!!!
    До нови стрещи!!!
  • Весели празници!
  • Благодаря, Ваня!

    Весели празници ти пожелавам
    и щастливо сбъдната 2015 година!
  • Благодаря, Ана!
    Благодаря, Ваня!
    Много се радвам, че прочетохте и
    коментирахте стиха ми!

    Весели празници и щастливо сбъдната Нова
    година ви пожелавам!Много нови успехи и щастлив
    късмет във всичко и във всички дни!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...