ДесиславаДимитрова (Десислава Димитрова) ДесиславаДимитрова (Десислава Димитрова)
3
4 ene 2019, 23:26

Местата ни

1.5K 1 1

Местата ни

Вече не са наши.

Имат си свое име.

Погледа към тях боли

само в две сърца.

Нашите рани остават в тях.

Не защото изглеждат страшни

или са зловещи,

а защото са записали

щастливите ни спомени

а сега сме разделени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Нещо много лично. Нещо много от мен. Само на 17 съм но от 10 годишна пиша. Стиховете винаги са били в мен и аз в тях. Но ме е срам защото са твърде интимни. Все посветени все за някой все за нещо почувствано и изпитно от моето сърце надявам се да ви докосне!!!!

La obra participa en el concurso:

Зимата през моя поглед

46 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Sevgimizi (Лора)
    Sevgimizi (Лора)
    Както се казва "Най-тъжните места са, където някога си бил щастлив/а". Много ми хареса!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0