ДесиславаДимитрова (Десислава Димитрова) ДесиславаДимитрова (Десислава Димитрова)
3
4 ene 2019, 23:26

Местата ни

1.5K 1 1

Местата ни

Вече не са наши.

Имат си свое име.

Погледа към тях боли

само в две сърца.

Нашите рани остават в тях.

Не защото изглеждат страшни

или са зловещи,

а защото са записали

щастливите ни спомени

а сега сме разделени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Нещо много лично. Нещо много от мен. Само на 17 съм но от 10 годишна пиша. Стиховете винаги са били в мен и аз в тях. Но ме е срам защото са твърде интимни. Все посветени все за някой все за нещо почувствано и изпитно от моето сърце надявам се да ви докосне!!!!

La obra participa en el concurso:

Зимата през моя поглед

46 Puesto

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Sevgimizi (Лора)
    Sevgimizi (Лора)
    Както се казва "Най-тъжните места са, където някога си бил щастлив/а". Много ми хареса!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0