Местата ни
Вече не са наши.
Имат си свое име.
Погледа към тях боли
само в две сърца.
Нашите рани остават в тях.
Не защото изглеждат страшни
или са зловещи,
а защото са записали
щастливите ни спомени
а сега сме разделени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Нещо много лично. Нещо много от мен. Само на 17 съм но от 10 годишна пиша. Стиховете винаги са били в мен и аз в тях. Но ме е срам защото са твърде интимни. Все посветени все за някой все за нещо почувствано и изпитно от моето сърце надявам се да ви докосне!!!!