Местата ни
Вече не са наши.
Имат си свое име.
Погледа към тях боли
само в две сърца.
Нашите рани остават в тях.
Не защото изглеждат страшни
или са зловещи,
а защото са записали
щастливите ни спомени
а сега сме разделени.
© Десислава Димитрова Всички права запазени