ДесиславаДимитрова (Десислава Димитрова) ДесиславаДимитрова (Десислава Димитрова)
3
4.01.2019 г., 23:26

Местата ни

1.5K 1 1

Местата ни

Вече не са наши.

Имат си свое име.

Погледа към тях боли

само в две сърца.

Нашите рани остават в тях.

Не защото изглеждат страшни

или са зловещи,

а защото са записали

щастливите ни спомени

а сега сме разделени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Димитрова Всички права запазени

Нещо много лично. Нещо много от мен. Само на 17 съм но от 10 годишна пиша. Стиховете винаги са били в мен и аз в тях. Но ме е срам защото са твърде интимни. Все посветени все за някой все за нещо почувствано и изпитно от моето сърце надявам се да ви докосне!!!!

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед

46 място

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Sevgimizi (Лора)
    Sevgimizi (Лора)
    Както се казва "Най-тъжните места са, където някога си бил щастлив/а". Много ми хареса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0