4 янв. 2019 г., 23:26

Местата ни

1.5K 1 1

Местата ни

Вече не са наши.

Имат си свое име.

Погледа към тях боли

само в две сърца.

Нашите рани остават в тях.

Не защото изглеждат страшни

или са зловещи,

а защото са записали

щастливите ни спомени

а сега сме разделени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Димитрова Все права защищены

Нещо много лично. Нещо много от мен. Само на 17 съм но от 10 годишна пиша. Стиховете винаги са били в мен и аз в тях. Но ме е срам защото са твърде интимни. Все посветени все за някой все за нещо почувствано и изпитно от моето сърце надявам се да ви докосне!!!!

Произведение участвует в конкурсе:

46 место

Комментарии

Комментарии

  • Както се казва "Най-тъжните места са, където някога си бил щастлив/а". Много ми хареса!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...