Не ме наричай с местоимения,

това за мен е нетипично.

Думи потъващи в съмнения.

Лице в лице-твърде лично.

От виното не боли глава,

боли от мисли сутринта.

Изнизва се безплътно с ноща..

Разкъсана от грях душа.

Отдавна спрях да пиша.

Нямах муза и сили за това.

До ден днешен в който се усетих,

че без глас мога да крещя.

Сърцето ми е истински поет.

Не допуска грешки в рими.

Препуска ред по ред. 

Излива чувства нетърпими…

Не ме наричай с местоимения..

Бъди нещо различно.. 

Не изричай разни съчинения..

Не го прави толкоз драматично.

Аз не съм далеко в километри.

Ти си ми далеко в чувства.

Няма нужда да си търсим сметки.

Огънят в лед животът си приключва…