28 февр. 2023 г., 21:54

Местоимения

538 1 0

Не ме наричай с местоимения,

това за мен е нетипично.

Думи потъващи в съмнения.

Лице в лице-твърде лично.

 

От виното не боли глава,

боли от мисли сутринта.

Изнизва се безплътно с ноща..

Разкъсана от грях душа.

 

Отдавна спрях да пиша.

Нямах муза и сили за това.

До ден днешен в който се усетих,

че без глас мога да крещя.

 

Сърцето ми е истински поет.

Не допуска грешки в рими.

Препуска ред по ред. 

Излива чувства нетърпими…

 

Не ме наричай с местоимения..

Бъди нещо различно.. 

Не изричай разни съчинения..

Не го прави толкоз драматично.

 

Аз не съм далеко в километри.

Ти си ми далеко в чувства.

Няма нужда да си търсим сметки.

Огънят в лед животът си приключва…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...