25 ene 2008, 14:06

Метаморфоза 

  Poesía » De amor
2732 2 35
Във въздуха валяха имена
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.
А после пропълзя по вечността
сглобеното от дни гъсенно утро.
Прогриза мойта болна самота.
Залази в мен. Навътре. Все навътре.
И болката ме блъсна. Насекомна,
обсебваща и гладна като гроб.
Гърбът ми се разкъса. Спрях да помня.
Избликнах като кръв. Като потоп. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??