Метаморфоза

Poetry » Love

2.9K 2 35

Във въздуха валяха имена
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.

А после пропълзя по вечността
сглобеното от дни гъсенно утро.
Прогриза мойта болна самота.
Залази в мен. Навътре. Все навътре.

И болката ме блъсна. Насекомна,
обсебваща и гладна като гроб.
Гърбът ми се разкъса. Спрях да помня.
Избликнах като кръв. Като потоп.

Пашкулът ми се срути гръмоносно.
Крилете ми със крясък се събудиха.
Прогледнах изведнъж. И... Боже,
Господи!

Във въздуха цъфтяха пеперуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jenyivanova (Jasmin)

Господи, колко мрак има в редовете ти... и колко надежда в последния...

2024-01-25T01:19:11+02:00
Тъга (Силви)

Страхотно!!

2010-05-05T16:18:43+03:00
robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-08-08T08:53:22+03:00
gerrda (Геновева Христова)

освен от Бога, подозирам, че си целуната и от г-н сми(т).
а това ти е поредното хубаво! и жестоко! и знаеш!
така че... поздрав и прегръдка!

2008-02-16T07:23:48+02:00
i2na (Инна)

Ааааааааааааааааа.........
Тоя стих е като 3D кино-въздейства на всички нива...Искам да благодаря на сценариста,на режисьора,на озвучителите,актьорския състав и тн.за изживяването

2008-02-06T12:36:13+02:00