Във въздуха валяха имена
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.
А после пропълзя по вечността
сглобеното от дни гъсенно утро.
Прогриза мойта болна самота.
Залази в мен. Навътре. Все навътре.
И болката ме блъсна. Насекомна,
обсебваща и гладна като гроб.
Гърбът ми се разкъса. Спрях да помня.
Избликнах като кръв. Като потоп. ...