Метаморфоза
Във въздуха валяха имена
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.
А после пропълзя по вечността
сглобеното от дни гъсенно утро.
Прогриза мойта болна самота.
Залази в мен. Навътре. Все навътре.
И болката ме блъсна. Насекомна,
обсебваща и гладна като гроб.
Гърбът ми се разкъса. Спрях да помня.
Избликнах като кръв. Като потоп.
Пашкулът ми се срути гръмоносно.
Крилете ми със крясък се събудиха.
Прогледнах изведнъж. И... Боже,
Господи!
Във въздуха цъфтяха пеперуди.
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.
А после пропълзя по вечността
сглобеното от дни гъсенно утро.
Прогриза мойта болна самота.
Залази в мен. Навътре. Все навътре.
И болката ме блъсна. Насекомна,
обсебваща и гладна като гроб.
Гърбът ми се разкъса. Спрях да помня.
Избликнах като кръв. Като потоп.
Пашкулът ми се срути гръмоносно.
Крилете ми със крясък се събудиха.
Прогледнах изведнъж. И... Боже,
Господи!
Във въздуха цъфтяха пеперуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
