6 jun 2008, 17:09

Метаморфоза

Poesía

827 0 24

Аз вече няма да съм силна,
а мъдра да съм - ще ми бъде трудно.
От пръстите изтича дългото сбогуване.
Какво ще бъде ли? Несигурност.
Смехът от болката ми ще се ражда,
за плач куражът няма да ми стигне.
От кални извори ще пия - жадна -
за спомена и теб... Завинаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

просто...Великолепно!
с обич, мила Ваня.

2008-06-09T22:01:39+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Отличен стих!
Поздрави!

2008-06-08T19:33:20+03:00
враната (Маргарита Василева)

Смехът от болката ТИ да се ражда...!

2008-06-08T12:00:57+03:00
Magnoliq (Маги)

Оооо, Ванюша, позната болка...Неведнъж съм се заричала. Но орисана ли си да бъдеш силна, не можеш да бъдеш друга. Дори и в болката! Мъдра - да! Но не несигурна!
А всичко останало... болезнена истина... "Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,/ до който да умреш накрай от жажда." (Д.Дамянов)

2008-06-06T22:38:38+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Докосващ и превъзходен стих, поздрав!

2008-06-06T22:13:03+03:00