6 июн. 2008 г., 17:09

Метаморфоза

Поэзия

828 0 24

Аз вече няма да съм силна,
а мъдра да съм - ще ми бъде трудно.
От пръстите изтича дългото сбогуване.
Какво ще бъде ли? Несигурност.
Смехът от болката ми ще се ражда,
за плач куражът няма да ми стигне.
От кални извори ще пия - жадна -
за спомена и теб... Завинаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

просто...Великолепно!
с обич, мила Ваня.

2008-06-09T22:01:39+03:00
ananke (Радослав Смилков)

Отличен стих!
Поздрави!

2008-06-08T19:33:20+03:00
враната (Маргарита Василева)

Смехът от болката ТИ да се ражда...!

2008-06-08T12:00:57+03:00
Magnoliq (Маги)

Оооо, Ванюша, позната болка...Неведнъж съм се заричала. Но орисана ли си да бъдеш силна, не можеш да бъдеш друга. Дори и в болката! Мъдра - да! Но не несигурна!
А всичко останало... болезнена истина... "Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,/ до който да умреш накрай от жажда." (Д.Дамянов)

2008-06-06T22:38:38+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Докосващ и превъзходен стих, поздрав!

2008-06-06T22:13:03+03:00