17 dic 2010, 12:11

Метаморфоза

  Poesía » Otra
840 1 15

Дали пък на сериозно не се взех?

Дали главата ми не се замая?

Какво ли превидя ми се? Успех?

Я златна гъска? Я кьошенце в Рая?

 

Какво ли го размахах тоя пръст

и го прицелих във души невинни?

Забравих ли да метна камък пръв,

или удобно своя грях подминах?

 

А ризата на ближния що взех,

онази първата – така изгаря

гърба ми, че потърсих хладен лек

в студените покои на кошмара.

 

Дали едва наболите крилца

пораснаха във драконови люспи

и вместо птица с грейнали перца,

птеродактил разпори моя въздух?

 

А тази дрипа с кръпки от сълза,

която във краката ми се валя,

дали не беше моята душа?

И откога ли съм самоумряла?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Галина, Мев, Надежда, Борко, Татяна, Ивон, Оги, Елица, Вилдан и Веси - без претенции за великост БЛАГОДАРЯ ВИ !
  • Браво и от мен!!!
  • Жива си и още как!
  • този стих е израз на поетическа мощ и нравствена сила!
    Поздравления, Роси!
  • Браво, Роси
    Много мъдрост има тук...
    Чудесен стих! Наситен,образен и облечен в люспести истини!
    Светъл поздрав!



Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...