Метаморфоза
Дали пък на сериозно не се взех?
Дали главата ми не се замая?
Какво ли превидя ми се? Успех?
Я златна гъска? Я кьошенце в Рая?
Какво ли го размахах тоя пръст
и го прицелих във души невинни?
Забравих ли да метна камък пръв,
или удобно своя грях подминах?
А ризата на ближния що взех,
онази първата – така изгаря
гърба ми, че потърсих хладен лек
в студените покои на кошмара.
Дали едва наболите крилца
пораснаха във драконови люспи
и вместо птица с грейнали перца,
птеродактил разпори моя въздух?
А тази дрипа с кръпки от сълза,
която във краката ми се валя,
дали не беше моята душа?
И откога ли съм самоумряла?
© Росица All rights reserved.
БЛАГОДАРЯ ВИ !
