20 dic 2019, 11:46

Метаморфози

1K 2 6

 

Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна.. 

 

Насилената ми душа
превърна ме във кучка.
Твърде много преживя -
Днес взема вас на мушка..

 

Събирам ви картите,
раздавам наново..
Но този път влизам
с сърце от олово.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Взаимно е отплесването, а размислите са интересни 🙂 Поздрави!
  • Така е! Многолики сме и според ситуацията разумът ни избира кое лице да покаже. Крием истинската си същност за да не сме уязвими и наранени и така превръщаме живота си/и не само нашия/ в хаос. Понеже усещам, че се отплесвам в размисли- спирам.
  • По-скоро имаш право, Блу! Но не носим ли всички ние маски през целия си живот? Колко от нас познават истинската си същност? Колко от тези я показват?
  • По - скоро е маска с цел самосъхранение
  • Благодаря, че се отбиваш с блага дума! 🙂

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...