NorwenaAldren (Доротея)
87 210
20 дек. 2019 г., 11:46

Метаморфози 

  Поэзия » Любовная, Философская
834 2 6

 

Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна.. 

 

Насилената ми душа
превърна ме във кучка.
Твърде много преживя -
Днес взема вас на мушка..

 

Събирам ви картите,
раздавам наново..
Но този път влизам
с сърце от олово.

© Доротея Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Взаимно е отплесването, а размислите са интересни 🙂 Поздрави!
  • Така е! Многолики сме и според ситуацията разумът ни избира кое лице да покаже. Крием истинската си същност за да не сме уязвими и наранени и така превръщаме живота си/и не само нашия/ в хаос. Понеже усещам, че се отплесвам в размисли- спирам.
  • По-скоро имаш право, Блу! Но не носим ли всички ние маски през целия си живот? Колко от нас познават истинската си същност? Колко от тези я показват?
  • По - скоро е маска с цел самосъхранение
  • Благодаря, че се отбиваш с блага дума! 🙂
  • Интересни помисли.Метаморфоза изцяло!
Предложения
: ??:??