20.12.2019 г., 11:46

Метаморфози

1K 2 6

 

Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна.. 

 

Насилената ми душа
превърна ме във кучка.
Твърде много преживя -
Днес взема вас на мушка..

 

Събирам ви картите,
раздавам наново..
Но този път влизам
с сърце от олово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Взаимно е отплесването, а размислите са интересни 🙂 Поздрави!
  • Така е! Многолики сме и според ситуацията разумът ни избира кое лице да покаже. Крием истинската си същност за да не сме уязвими и наранени и така превръщаме живота си/и не само нашия/ в хаос. Понеже усещам, че се отплесвам в размисли- спирам.
  • По-скоро имаш право, Блу! Но не носим ли всички ние маски през целия си живот? Колко от нас познават истинската си същност? Колко от тези я показват?
  • По - скоро е маска с цел самосъхранение
  • Благодаря, че се отбиваш с блага дума! 🙂

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...