20.12.2019 г., 11:46

Метаморфози

1K 2 6

 

Всеки е създаден да си носи кръста.
Три дни плаках, на четвъртия възкръснах,
и сега надсмивам се над таз природа проста,
невинност смачкала в възраст невръстна.. 

 

Насилената ми душа
превърна ме във кучка.
Твърде много преживя -
Днес взема вас на мушка..

 

Събирам ви картите,
раздавам наново..
Но този път влизам
с сърце от олово.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Взаимно е отплесването, а размислите са интересни 🙂 Поздрави!
  • Така е! Многолики сме и според ситуацията разумът ни избира кое лице да покаже. Крием истинската си същност за да не сме уязвими и наранени и така превръщаме живота си/и не само нашия/ в хаос. Понеже усещам, че се отплесвам в размисли- спирам.
  • По-скоро имаш право, Блу! Но не носим ли всички ние маски през целия си живот? Колко от нас познават истинската си същност? Колко от тези я показват?
  • По - скоро е маска с цел самосъхранение
  • Благодаря, че се отбиваш с блага дума! 🙂

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...