17 dic 2008, 10:44

Метаморфози

  Poesía
551 0 0
 

        Метаморфози

--------------------------

Объркан днес се чувствам, уплашен.

Оплел съм  всичките конци.

Къде, Господи? Къде отиде:

разум, чувства, доброта?

Коя  затвори се врата?

Дали на чувствата е тя?

Дали на разума свещен?

Дали на опустошената душа?

Живот за вълци и овце!

Не  е ли по-добре

да носиш камък,

вместо пламенно сърце?

 

И питам се аз, овцата:

Ще мога ли на вълк

да се превърна?

Ще мога ли мерзостта

и злото да прегърна?

 

Метаморфозата е може би добра!?

Но къде да пратя съвестта??

Ах, да, Съвест!

Какво ли е това?

Това не е ли психиката на овцата?

И както казал е поетът:

„не народ, а..."!

А колкото повече овце,

то и глутницата ще расте.

 

 

 Не желая повече да съм овца!

 Ще загърбя моето овчедушие!

Ще изхвърля камъка студен,

та отново там сърце да запламти!

И да дойдат радост, буйни страсти,

Духът без страх на воля да лети!

Да се сбъдват всичките мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...