Dec 17, 2008, 10:44 AM

Метаморфози

  Poetry
546 0 0
 

        Метаморфози

--------------------------

Объркан днес се чувствам, уплашен.

Оплел съм  всичките конци.

Къде, Господи? Къде отиде:

разум, чувства, доброта?

Коя  затвори се врата?

Дали на чувствата е тя?

Дали на разума свещен?

Дали на опустошената душа?

Живот за вълци и овце!

Не  е ли по-добре

да носиш камък,

вместо пламенно сърце?

 

И питам се аз, овцата:

Ще мога ли на вълк

да се превърна?

Ще мога ли мерзостта

и злото да прегърна?

 

Метаморфозата е може би добра!?

Но къде да пратя съвестта??

Ах, да, Съвест!

Какво ли е това?

Това не е ли психиката на овцата?

И както казал е поетът:

„не народ, а..."!

А колкото повече овце,

то и глутницата ще расте.

 

 

 Не желая повече да съм овца!

 Ще загърбя моето овчедушие!

Ще изхвърля камъка студен,

та отново там сърце да запламти!

И да дойдат радост, буйни страсти,

Духът без страх на воля да лети!

Да се сбъдват всичките мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...