Метаморфози

--------------------------

Объркан днес се чувствам, уплашен.

Оплел съм  всичките конци.

Къде, Господи? Къде отиде:

разум, чувства, доброта?

Коя  затвори се врата?

Дали на чувствата е тя?

Дали на разума свещен?

Дали на опустошената душа?

Живот за вълци и овце!

Не  е ли по-добре

да носиш камък,

вместо пламенно сърце?

И питам се аз, овцата:

Ще мога ли на вълк

да се превърна?

Ще мога ли мерзостта

и злото да прегърна?

Метаморфозата е може би добра!?

Но къде да пратя съвестта??

Ах, да, Съвест!

Какво ли е това?

Това не е ли психиката на овцата?

И както казал е поетът:

„не народ, а..."!

А колкото повече овце,

то и глутницата ще расте.

 Не желая повече да съм овца!

 Ще загърбя моето овчедушие!

Ще изхвърля камъка студен,

та отново там сърце да запламти!

И да дойдат радост, буйни страсти,

Духът без страх на воля да лети!

Да се сбъдват всичките мечти!